Сборник с доклади от Научно-приложната конференция

Вече е отпечатан сборникът с доклади от научно-приложната конференция на тема „МВР 2030: предизвикателства пред политиките за сигурност“. Той ще бъде наличен след 13 март 2018 г. в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, а в електронен вариант може да бъде свален от тук.

Обобщение на основните проблеми и предложения за решаването им в представените доклади

В официалната част на научно-приложната конфреренция „МВР2030: предизвикателства пред политиките за сигурност“ участваха над 94 души и бе потвърдена актуалността на тематиката на конференцията.

 Ректорите на УНСС и УНИБИТ проф.  Стати Статев и проф. Стоян Денчев изразиха мнения, че дискусиите трябва да продължат, да станат регулярни и да бъдат домакинствани на ротационен принцип от различни университети. Предложено бе създаването на Национална академична мрежа Сигурност, която съвместно с фондация „Общество и сигурност“ да обедини усилията и потенциала на висшите училища, изследователските, браншовите и неправителствени организации по проблемите на сигурността.

Академичната дискусия по тези въпроси в УНСС, „на територията на свободния дух“ по думите на проф. Стефан Бобчев, пръв ректор и основател на университета, трябва да продължи като удобна платформа за обмен на мнения, без политизиране или партизиране на въпросите на националната сигурност.

Изтъкната бе необходимостта от задълбочаване на диалога с институциите като ключов фактор за осъществяване на промените в областта на вътрешната сигурност.

Конференцията предизвика значителен медиен интерес, което подчертава важността и актуалността на проблемите.

В бъдеще е необходима постоянна и целенасочена работа за изясняване на стратегията за развитие на МВР в променената среда за сигурност, справянето с новите предизвикателства пред сигурността и новите нива и характер на заплахите.

 

ОБОБЩЕНИ РЕЗУЛТАТИ

ОТ ИЗНЕСЕНИТЕ НАУЧНИ ДОКЛАДИ И ПРОВЕДЕНИ ДИСКУСИИ

В ПАНЕЛ „РЕФОРМИ В ПРОМЕНЕНАТА СРЕДА ЗА СИГУРНОСТ“

Модератори: проф. Димитър Димитров, Илия Кузманов

В заседанието на първа сесия „Реформи в променената среда за сигурност“ бяха изслушани 6 доклада.

1.ОБОБЩЕНИ РЕЗУЛТАТИ

 Участниците в панела очертаха трудностите, които предстоят при бъдещи промени в МВР и необходимостта от промяна на методите и подходите за реформиране на ведомството. Те препотвърдиха ключовата роля на МВР по отношение на политиките за сигурност и необходимостта от съобразяване на всички промени в системата с предизвикателствата не само на национално, но и на междунаротно ниво.

Отделните дефинирани проблеми са в няколко направления:

  • Честите реформи в МВР водят до загуба на посоката на развитие на ведомството в дългосрочен план.
  • Технологичното развитие и води до промени в бъдещето на сигурността, за които МВР не е подготвено.
  • Регламентирането на частните услуги за сигурност е много тясно и ограничаващо и включва само частната охранителна дейност.
  • Налице е репутационна криза, която не само не се управлява, но и не се предвиждат мерки за нейното овладяване.
  • Има доста пропуски в националното законодателство, регламентиращо противодействието на тероризма.
  • Налице са много успешни модели за реформиране на системите за обществен ред и вътрешна сигурност, които не се адаптират по подходящ начин към българския контекст и се въвеждат по начин, който по-скоро затруднява функционирането на МВР, отколкото да го улесни.

2. ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Докладчиците и участниците в панела се обединиха около необходимостта от:

  • Преосмисляне на модела централизация – децентрализация при толкова много йерархични звена.
  • Съобразяване на реформите в МВР с промените в бъдещето на труда и сигурността и промяната, до която водят технологиите в сигурността, особено на фона на делокализацията и промяната в индустриалните отношения, което води до проблеми в сигурността. Необходимо е да се намерят отговори на възникаващите въпроси и проблеми като социален тероризъм, перспективи на Индустрия 4.0, изкуствен интелект, обезлюдяване на много професии и т.н.
  • Разглеждане на въпросите на частните услуги за сигурност като част от националната сигурност, регламентация на услуги в много по-широк обхват, отколкото частната охранителна дейност. Перспективите за усъвършенстване са в областта на включване на още няколко подсектора като част от частните услуги за сигурност, подобряване на регулациите, взаимодействие между сектора и държавните структури, единна нормативна база , поставяне на изисквания към лицата в този сектор и разширяване на Публично- частното партньорство (ПЧП).
  • Да се предприемат спешни мерки и реални действия за овладяване на репутационната криза, управление на процеса на публична комуникация, решаване на проблемите на киберсигурността, включително различната мотивация на хакерите, специалните мерки за защита и различните последици от хакерски атаки.
  • Да се направи подробен и критичен преглед на законодателната политика на Република България и противодействието на тероризма.
  • Да се анализира задълбочено опита и ролята на полицията в борбата с тероризма на Япония и да се дискутират възможностите за неговото прилагане в МВР.

При проведените допълнителни дискусии се размениха интересни мнения, като отново бе подчертано, че дискусиите по тази тема трябва да продължат.

 

ОБОБЩЕНИ РЕЗУЛТАТИ

ОТ ИЗНЕСЕНИТЕ НАУЧНИ ДОКЛАДИ И ПРОВЕДЕНИ ДИСКУСИИ

В ПАНЕЛ „МВР И ГРАЖДАНИТЕ: ЛИНИИ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ“

Модератори: доц. д-р Деница Горчилова, Радостина Якимова

В сесията на панела бяха представени 6 научни доклада.

1.ОБОБЩЕНИ РЕЗУЛТАТИ

Участниците в панела очертаха връзките между МВР и гражданите в области като ангажиране и приобщаване на деца и млади хора, включване на гражданите при разработването на политики за сигурност, ролята им в променената среда за сигурност и др. Общото виждане е, че съществуват отделни добри практики, но комуникацията между гражданите и МВР и като следствие – имиджа на институцията – не са на добро ниво.

Отделните дефинирани проблеми са в няколко направления:

  • Неподготвеност на структурите на МВР и на гражданското общество (както на отделни граждани и активисти, така и на организирани форми – сдружения, фондации и т.н.) да работят съвместно при поставяне на цели и разработване на стратегии за постигане на по-високо качество на услугата сигурност.
  • По-скоро пасивно отношение на гражданите по отношение на различни измерения на сигурността им, противопоставено на споделена добра немска практика за организиране на противопожарната дейност преимуществено на доброволен принцип.
  • Липса на цялостна комуникационна стратегия на институцията МВР, насочена към обществото като цяло и към различни специфични заинтересовани групи. Последствие е едностранчивата работа на дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“, която основно изпълнява функциите на пресцентър на министерството и не изпълнява задачи по комуникиране на ролята, постиженията и проблемите на цялата система.
  • Липса на разбиране в обществото за необходимостта от изграждане на споделена култура на сигурността.

Последствия от наблюдаваните проблемни зони са взаимното недоверие между гражданите и служителите в МВР, свързаното ниско качество на  услугата сигурност, както и по-глобални негативни тенденции (като дискутираната в един от докладите ниска раждаемост в страната).

В хода на дискусиите като основен извод се очерта необходимостта от създаването и последователното изпълнение на комуникационна стратегия на МВР.

2.ПРЕДЛОЖЕНИЯ

 Докладчиците и участниците в дискусията се обединиха около предложението да бъде разработена Комуникационна стратегия на МВР (2018-2030). Нейна основа трябва да бъдат усилията по формиране на съвременна култура на сигурността – изграждана предимно отдолу-нагоре и основаваща се на споделено виждане за параметрите и отговорностите при предоставянето на услугата сигурност.

Специализираната комуникационна стратегия трябва да предвижда:

  • Широко участие на граждани и граждански организации от най-ранен етап при създаването на стратегията, както и на последващите етапи на нейната реализация.
  • Специално внимание към децата и младежите – като равностойни участници в създаването и изпълнението, както и като специфична целева група на стратегията.
  • Предвиждане на разнообразен набор от инструменти за комуникиране на функциите и възможностите на МВР да предоставя услугата сигурност. Добър пример е опитът на община Стара Загора с инициативи като Детска полицейска академия, представяне на професиите в системата по проекта „Твоят час“, тясното сътрудничество с Младежки общински съвет и Международен младежки център и др. подобни.
  • Формиране на адекватни поведенчески модели при възрастните по модела „учене чрез правене“, както и подобряване на уменията на полицейските служители и на администрацията за комуникация с гражданите.
  • Прецизен подбор на комуникационни канали в зависимост от уменията и навиците на различните целеви групи – деца, младежи, възрастни, стари хора, общински администрации, неправителствени организации, бизнес и др.

 

ОБОБЩЕНИ РЕЗУЛТАТИ

 ОТ ИЗНЕСЕНИТЕ НАУЧНИ ДОКЛАДИ И ПРОВЕДЕНИ ДИСКУСИИ

В ПАНЕЛ „ДОБРО УПРАВЛЕНИЕ В УСЛУГА НА ОБЩЕСТВОТО“

 Модератор: проф. д-р Николай Арабаджийски

 В сесията на панела бяха изнесени 10 научни доклада. 

1. ОБОБЩЕНИ РЕЗУЛТАТИ

Общото заключение на докладчиците и на участниците в дискусията е, че в съвременни условия Министерството на вътрешните работи в Република България не се управлява ефективно и не предоставя адекватни публични услуги, свързани с осигуряването на вътрешната сигурност и на обществения ред.

Конкретни проблеми се констатират при:

  • Организационният модел на МВР, който включва множество структури с разнородни функции и наличие на множество вертикални структурни звена, което затруднява централизираното управление и децентрализираното предлагане на публичните услуги, свързани с осигуряването на вътрешната сигурност (противодействието на престъпността) и на обществения ред;
  • Законодателно установените правни режими на трите групи служители в МВР: държавни служители по Закона за МВР, държавни служители по Закона за държавния служител и лица, работещи по трудово правоотношение по Кодекса на труда и Закона за МВР, които създават „правна несигурност“ за една част от служителите и дисбаланс в кариерното им развитие и възнагражденията им;
  • Системата за обучение на служителите за нуждите на МВР. Нуждае се от усъвършенстване на нейните три подсистеми:
  • подсистема за професионално образование в степените „бакалавър“, „магистър“ и „доктор“;
  • подсистемата за професионална подготовка, провеждана в курсове за първоначална подготовка, повишаване на квалификацията и преквалификация;
  • подсистемата за професионална подготовка без откъсване от работа.

Необходимо е да се осигури възможност на задочно завършилите курсанти в Академията на МВР да се предлагат длъжности в МВР, изискващи такава степен на образование. Курсовете за професионална подготовка е необходимо тематично да са обвързани с длъжностната характеристика на служителия и с изискуемите компетенции, които следва да притежава за да заема съответната длъжност в МВР.

  • Материална и финансова осигуреност на служителите в МВР. Констатира се значителна недоосигуреност на униформи и оборудване на служителите, както и ниско заплащане в сравнение с колегите им от държави-членки на Европейския съюз. Неосигуреността е демотивирала голяма част от служителите на МВР, които периодично изразяват своите проблеми в тази област, чрез протести, организирани от сидникалните организации в МВР.

2. ПРЕДЛОЖЕНИЯ

 Докладчиците и участниците в дискусията се обединиха за:

  • Разработване на Стратегия за организацията и функционирането на МВР в Република България за периода от 2018 г. до 2030 г.

 Стратегията следва да е съобразена с актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България. В нея е необходимо да се заложат конкретни дългосрочни, средносрочни и краткосрочни стратегически цели за:

  • Създаване и внедряване на нов организационен модел на МВР с цел повишаване на ефективността при управлението на централизирани и деконцентирани негови структури и структурни звена.
  • Определяне на конкретните функции на структурите и конкретните дейности на структурните звена на МВР, с цел повишаване на качеството на публичните услуги, свързани с осигуряването на вътрешната сигурност и обществения ред.
  • Установаване на нова система за управление на човешкине ресурси в МВР, съобразена с добри евпорейски практики в областта на: обучението, мотивацията и кариерното развитие на служителите.
  • Въвеждане на минимални стандарти за служителите в МВР за:

– материално-техническото им осигуряване;

– безопасните условия на труд;

– социална и икономическа осигуреност.

  • Нови регламенти за осигуряването на синдикалните права и за защита на служителите в МВР.
  • Разработване на ново специално законодателство, осигуряващо реализирането на стратегическите цели.

Обобщените резултати могат да бъдат свалени като файл  от тук.

Теми

ПАНЕЛ 1. Реформи в променената среда за сигурност

Ключови области:
Граждански права и сигурност – измерения в 21 век, реформа, политики, нормативна база.

АНОТАЦИЯ:

Докладите трябва да отразяват спецификите на променената среда и предизвикателствата пред МВР на национално и Европейско ниво, а също така да включват предложения за промяна на стратегическо ниво. Докладите, които се представят и касаят политиките за сигурност трябва да съдържат поне един от следните елементи: кратко-, средно- и дългосрочни мерки за повишаване качеството на услугата „сигурност“ и ефективността на МВР. В тази тема могат да се представят научни доклади, които анализират и систематизират съществуващите политики, измерват тяхната адекватност и целесъобразност и предлагат конкретни мерки за повишаване на ефективността на МВР и качеството на услугата „сигурност“.

В този панел се разглеждат темите за гражданските права и свободи, както и в каква степен мерките, предприети в тези области отговарят на реалната ситуация, нужди и потребности на гражданите на Република България и служителите в МВР.

В този панел могат да се представят доклади, които разглеждат  корелацията между мерките за сигурност, ограничаването на гражданските права и свободи и степента на ефективност на тези ограничения по отношение качеството на работа на служителите в МВР. 

Научните доклади могат да бъдат изготвени на база на проведени теренни изследвания, като са допустими доклади, които изследват степента на ограничаване на правата на служителите и гражданите, ефекта върху работата и нагласите на гражданите и служителите и склонността им да приемат ограничаването на тези свои права, както и по какъв начин това кореспондира с принципите на демокрацията и до каква степен подобно ограничение представлява отстъпление от тях.  В този панел са допустими доклади, които разглеждат всички видове политики в сферата на обществен ред и сигурност и биха допринесли за повишаване ефективността на работа на МВР и сигурността на гражданите.

 

ПАНЕЛ 2. МВР и гражданите: линии на взаимодействие

Ключови области:
1. Гражданско участие в политиките, граждански мониторинг и контрол върху дейността.
2. Превенция, разкриваемост, сигурност.

АНОТАЦИЯ

В този панел, научните доклади трябва да разглеждат темите, касаещи възможностите за гражданско участие в планирането, прилагането, изпълнението и отчетността на политиките за сигурност и възможността за постоянен мониторинг на този процес. Една от важните теми е свързана с информираността на гражданите за Научните доклади трябва да включват анализ на методите, стандартите и дълго-, средно- и краткосрочните политики за подбор и повишаване на професионалната квалификация на служителите в МВР, както и препоръки за повишаване на професионалната квалификация на служителите. В научните доклади могат да бъдат разгледани отделни компоненти на професионалната подготовка на служителите в МВР. Важен компонент в този панел е качеството на оборудване, обучение и екипировка на служителите в МВР в България, които са основен инструмент за повишаване на ефективността им и повишаване на качеството на услугата „сигурност“. Допуска се в докладите да има аналогия с оборудването, екипировката и обучението на служители в правоохранителни институции в ЕС. 

Втората тема, която е включена в този панел се отнася до обучението и последващата професионална квалификация, която получават служителите в МВР, целящи развитието и поддържането на социални и езикови компетенции.  В научните доклади е важно да бъдат разгледани съществуващите програми за обучени и квалификация на служителите в МВР, критериите за участие на служителите в тях и да бъдат представени препоръки за включване на нови теми или промяна на политиките за професионална квалификация.

Научните доклади трябва да разглеждат служебните правомощия на служителите,  доколко те отговарят на нуждите на гражданите и в каква степен им помагат да изпълняват служебните си задължения и защитят здравето и живота си в рискови ситуации. В този панел се разглежда и темата за ролята и функциите на синдикалните организации, правната защита, стандартът  „абсолютна необходимост“ и доколко има ясно и обективно измерими критерии за неговото прилагане. Другата тема е свързана с материалната обезпеченост по отношение на средствата за лична защита, тяхното качество и политиките в тази сфера. Друг акцент в този панел е профилактиката и превенцията на социално-значими заболявания и мерките, които се предприемат в тази област и политиките на МВР за психично здраве на служителите. В докладите могат да бъдат представени данни от направени изследвания, анализи на наличните програми и политики касаещи повишаване на мотивацията на служителите, управление на професионалният стрес, психологическата помощ и подкрепа, съществуващите механизми за нейното оказване. В научните доклади трябва да бъдат включени препоръки за подобряване на политиките в тази област.

 Научните доклади могат да са базирани на получени данни от емпирични изследвания, сравнителен анализ между мерките в България и ЕС или анализ на съществуващите нормативни документи, но задължително трябва да включват препоръки за повишаване сигурността и безопасността на служителите в МВР. Научните доклади могат да разглеждат работата на МВР, степента на  гражданска активност и мотивация на гражданите да участват и активно да подпомагат дейността на МВР.

Научните доклади, могат  да разглеждат  и съвременните аспекти и политики в ЕС по отношение на превенцията и разкриваемостта на правоохранителните служби и какви са политиките в тази област в МВР. Научните доклади може да разглеждат политиките за превенция и разкриваемост в МВР и да съдържат анализ на индикаторите за измерване на ефективността на ведомството във всяка от едната области. Всички научни доклади трябва да съдържат препоръки за подобряване работата и повишаване ефективността на МВР.

Превенцията може да бъде разглеждана в широк смисъл като превенция на употребата на наркотични и упойващи вещества, трафик на хора, противообществено поведение и прояви и др. в в т.ч.  може да бъде включена превенцията и защитата от дискриминация на гражданите, както и доколко те са ефикасни и ефективни.

 

ПАНЕЛ 3. МВР: добро управление в услуга на обществото

Ключови области:
1. Качество на управление на системата.
2. Качество на услугата „сигурност“.
3. Осигуряване на професионалната работа в МВР.
4. Сигурност, безопасност, защита на служителите.

АНОТАЦИЯ:

Научните доклади трябва да разглеждат служебните правомощия на служителите,  доколко те отговарят на нуждите на гражданите и в каква степен им помагат да изпълняват служебните си задължения и защитят здравето и живота си в рискови ситуации. В този панел се разглежда и темата за ролята и функциите на синдикалните организации, правната защита, стандартът  „абсолютна необходимост“ и доколко има ясно и обективно измерими критерии за неговото прилагане. Другата тема е свързана с материалната обезпеченост по отношение на средствата за лична защита, тяхното качество и политиките в тази сфера. Друг акцент в този панел е профилактиката и превенцията на социално-значими заболявания и мерките, които се предприемат в тази област и политиките на МВР за психично здраве на служителите. В докладите могат да бъдат представени данни от направени изследвания, анализи на наличните програми и политики касаещи повишаване на мотивацията на служителите, управление на професионалният стрес, психологическата помощ и подкрепа, съществуващите механизми за нейното оказване. В научните доклади трябва да бъдат включени препоръки за подобряване на политиките в тази област.

 Научните доклади могат да са базирани на получени данни от емпирични изследвания, сравнителен анализ между мерките в България и ЕС или анализ на съществуващите нормативни документи, но задължително трябва да включват препоръки за повишаване сигурността и безопасността на служителите в МВР.

Научните доклади трябва да включват анализ на методите, стандартите и дълго-, средно- и краткосрочните политики за подбор и повишаване на професионалната квалификация на служителите в МВР, както и препоръки за повишаване на професионалната квалификация на служителите. В научните доклади могат да бъдат разгледани отделни компоненти на професионалната подготовка на служителите в МВР. Важен компонент в този панел е качеството на оборудване, обучение и екипировка на служителите в МВР в България, които са основен инструмент за повишаване на ефективността им и повишаване на качеството на услугата „сигурност“. Допуска се в докладите да има аналогия с оборудването, екипировката и обучението на служители в правоохранителни институции в ЕС. 

Втората тема, която е включена в този панел се отнася до обучението и последващата професионална квалификация, която получават служителите в МВР, целящи развитието и поддържането на социални и езикови компетенции.  В научните доклади е важно да бъдат разгледани съществуващите програми за обучени и квалификация на служителите в МВР, критериите за участие на служителите в тях и да бъдат представени препоръки за включване на нови теми или промяна на политиките за професионална квалификация.

ИЗИСКВАНИЯ

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ РЕЗЮМЕТАТА
резюметата на научните доклади, трябва да включват: темата на доклада, панелът, в който авторът смята, че попада докладът и описание на основните акценти и теми, които ще бъдат представени в научния доклад ( до 200 думи). Резюметата ще бъдат набирани посредством специална регистрационна форма, която е публикувана на сайта на Конференцията. Авторите трябва да предоставят задължително контактна информация ( телефон и имейл), която да бъде използвана от представителите на организационния комитет в случай, че има възникнали въпроси.

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ДОКЛАДИТЕ

Текстовете на научните доклади трябва да са подготвени за печат в DOC и в PDF формат, без странициране. Не се предвижда допълнително редактиране.

Максимален обем: 10 страници A4

1. Полетата на всяка страницатрябва да са: ляво – 20 мм, дясно – 15 мм, горно- 15 мм, долно – 15 мм.

2. Текстът да бъде оформен по следния начин

ЗАГЛАВИЕTO – Font: Times New Roman; Size: 14; Font style: Bold; Effects: All Caps; Paragraph Alignment: Centered.

ИМЕНАТА НА АВТОРИТЕ се печатат през 1 празен ред под заглавието в разгърнат вид – пълно собствено, инициал на бащиното и пълно фамилно име; Font: Times New Roman, Size: 14, Font style: Bold, Paragraph Alignment: Centered.

АДРЕСИTE ЗА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ се изписват през още един празен ред (без абревиатури), Font: Times New Roman, Size: 14; Font style: Italic, Effects: All Caps, Paragraph Alignment: Centered.

ЗАГЛАВИЕТО И ИМЕНАТА НА АВТОРИТЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК се разполагат както следва: заглавие през 2 празни реда под адресите за кореспонденция; имената през 1 празен ред под него – стиловото им оформяне съответства на българските им еквиваленти.

АНОТАЦИЯТА И КЛЮЧОВИТЕ ДУМИ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК се оформят така: анотацията (ABSTRACT) в обем до 5 реда през 1 празен ред – Font: Times New Roman, Size: 12, Font style: Italic, Paragraph Alignment: Justified; през 1 празен ред следват ключовите думи (дескриптори – KEY WORDS) – Font: Times New Roman, Size: 12, Font style: Italic; Paragraph Alignment: Justified, и двата елемента с отстъп 0,5 cm вляво от рамката, ограничаваща основния текст.

ОСНОВЕН ТЕКСТ – Започва през 1 празен ред. Font: Times New Roman, Size: 12; Paragraph First line: 0,5 cm, Line spacing: Single, Alignment: Justified.

3.Графиките и фигурите трябва да бъдат прецизно изработени, интегрирани към текста и да имат номерация под тях. Шрифтът в тях да е с размер 10 pt.

4. Литературата, посочена в края на доклада, се изписва съгласно стандарта за библиографско описание, а цитираната в текста се означава с цифра, заградена в квадратни скоби [ ].

5. Научните доклади да не съдържат класифицирана информация по смисъла на член 1 ал. (3) от Закона за защита на класифицираната информация. При некоректно подадена информация авторът носи отговорност по чл. 31 от ЗЗКИ.

По-долу може да изтеглите примерен файл с отразени изискванията към докладите, който да ползвате като шаблон.

Научните доклади, които не са подготвени съгласно изискванията и не са получени до определения краен срок, няма да бъдат представени на научно-практическата конференция и няма да бъдат отпечатани. 

 

Научните доклади се изпращат в електронен вид на сайта на Конференцията (http://conference.moi2030.ssf-bg.eu/) или на имейл-адресът на Конференцията (conference.MoI2030@gmail.com) Същите се включват в програмата след преглеждане и установяване, че съответстват с изискванията. Научните доклади на конференцията ще бъдат отпечатани в сборник.

За Конференцията

ТЕМА:  МВР 2030: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД  ПОЛИТИКИТЕ ЗА СИГУРНОСТ

Научно-приложна конференция

ЦЕЛИ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА:

  • Да се разгледат и анализират основните предизвикателства пред МВР и да се предложат решения за справяне с възникналите проблеми.
  • Да се постигне съгласие за необходимостта от устойчиви реформи и да се разшири кръга от експерти, участващи в дебата и реформирането на МВР.
  • Да се поставят основите на нови стратегия за обществен ред и сигурност до 2030 г. и нов Закон за Министерство на вътрешните работи.

 

ПАНЕЛ 1. Реформи в променената среда за сигурност

 Ключови области:

Граждански права и сигурност – измерения в 21 век, реформа, политики, нормативна база.

 

ПАНЕЛ 2. МВР и гражданите: линии на взаимодействие

 Ключови области:

  1. Гражданско участие в политиките, граждански мониторинг и контрол върху дейността.
  2. Превенция, разкриваемост, сигурност.

 

ПАНЕЛ 3. МВР: добро управление в услуга на обществото

 Ключови области:

  1. Качество на управление на системата.
  2. Качество на услугата „сигурност“.
  3. Осигуряване на професионалната работа в МВР.
  4. Сигурност, безопасност, защита на служителите.

 

Дата на провеждане: 8 ноември 2017 год.

Място на провеждане: Университет за национално и световно стопанство (УНСС)

Организатори:

Фондация „Общество и сигурност“ (http://ssf-bg.eu/bg/)

Катедри „Национална и регионална сигурност“ и  „Публична администрация“, УНСС (http://www.unwe.bg)

Синдикална федерация на служителите в Министерство на вътрешните работи (http://sfsmvr.org/)

 

Условия за участие в Конференцията

В Конференцията с научни доклади могат да участват: 

Студенти,  които завършват магистратура от висши училища в България и проявяват интерес към темата на научно-практическата конференция;
Преподаватели и докторанти от висши училища, които да представят свои изследвания и разработки по темата на научно-практическата конференция.

Експерти от неправителствен сектор, професионални и браншови организации

Експерти по темата „Обществен ред и сигурност“ в държавна администрация, политически централи и представители на политически организации;

Важни дати за предаване на резюмета и доклади!

ДО 15 ЮНИ 2017 г.набиране на резюмета на научни доклади, които включват:  темата на доклада, панелът, в който авторът смята, че попада докладът и описание на основните акценти и теми, които ще бъдат представени в научния доклад ( до 200 думи).  Резюметата ще бъдат набирани посредством специална регистрационна форма, която е публикувана на сайта на Конференцията. Авторите трябва да предоставят задължително контактна информация ( телефон и имейл), която да бъде използвана от представителите на организационния комитет в случай, че има възникнали въпроси.
ДО 30 СЕПТЕМВРИ 2017 г.предоставяне на научните доклади.

Програмен съвет

проф. д-р Димитър Димитров,  декан на факултет „Икономика на инфраструктурата“ и ръководител на  катедра „Национална и регионална сигурност“ в УНСС

доц. д-р Александър Вълков, ръководител на катедра „Публична администрация“ в УНСС

доц. д-р Деница Горчилова,  научен секретар в катедра „Публична администрация“ в УНСС

доц. д-р Андрей Нончев, ръководител на катедра „Икономическа социология“ в УНСС и директор на Център за социологически и психологически изследвания при УНСС

доц. д-р Блага Благоева,  ръководител на катедра „Политология“ в УНСС

проф. д-р Николай Арабаджийски, преподавател в секция „Публична администрация“ към Департамент „Администрация и управление“ на Нов български университет.

Илия Кузманов, председател на Настоятелство на Фондация „Общество и сигурност“

Валентин Попов, председател на УС на СФСМВР

Организационен комитет

Радостина Якимова, директор на Фондация „Общество и сигурност“

Ясен Цветков, докторант в катедра „Публична администрация“

Александър Йолов, докторант в катедра „Национална и регионална сигурност“

ас. д-р Тодорка Кинева, катедра „Икономическа социология“

Екатерина Митанкова, докторант в катедра „Политология“

Фондация „Общество и сигурност“

Фондация „Общество и сигурност“
Ул. „Ангел Кънчев“ 2, ет. М, оф. 5
Тел. +359 2 983 44 45
e-mail: conference.MoI2030@gmail.com
ssf@ssf-bg.eu

*Изпращайте Вашите запитвания, резюмета  и доклади на посочените имейли.